Интересна е историята на село Гърло по отношение на християнската религия, която местното население изповядва в миналото. Повече от три десетилетия тук вече няма действащ свещеник и църковният храм Св. Иван Рилски е затворен. Това става непосредствено след смъртта на последния действащ духовник, чието име не се споменава. В тази връзка местните често изразяват съжалението си, че няма къде да се помолят на Бог и да запалят свещи за здраве или за своите близки покойници. Петър Мартинов Котев остава най-почитаното боже лице до 1944-та година, когато на девети септември се установява властта на червените. На същия затворен в момента храм откъм югоизточната му страна може да се види лобното място на свещеника. Въпреки че днес той и неговите наследници са известни с прозвището Поповите, в селото никой не ги споменава. А те имат безспорни заслуги, защото оказват натиск върху йерархията да отпусне средства за построяването на църквата.
Храм – кладенецът остава най-видната историческа и културна забележителност на територията на село Гърло, официално открита през 1972-ра година. Тук трябва да се спомене името на една култура, наричана „нураг“, която пуска дълбоки корени на територията на Италия, на остров Сардиния. Освен там, такива градежи като цяло са рядкост, има ги например в Украйна. Инженер Любомир Цонев е човекът, който полага най-големи грижи за опазването на този уникален по рода си паметник. Той има проект с името Балкански Мегалити, а почти цялостното запазване на монумента го прави още по-ценен за историческото и културно наследство на страната. В началото на осемдесетте години на 20-ти век се стига до лека измяна на първоначалния му вид, пряка последица от експонирането на монумента. Тъй като през 1989-та година това ценно находище изведнъж остава без грижи и тъне в забрава, през 2008-ма се стига до рухване на неговия навес. За известен период от време няма никаква информация относно евентуалните посетители, дошли на място да видят паметника. Пътят към него остава немаркиран като към исторически обект, липсва и охрана. Една от последните информации датира от 2013-та, когато състоянието на обекта продължава да е лошо. Край него постоянно се навъртат иманяри и го рушат.
За поне три известни личности се знае, че са родени в село Гърло и всеки един от тях твори в различна област. Най-известна е Невена Тошева, която работи като режисьор, а другите двама местни видни дейци са от мъжки пол и са представители съответно в областта на икономиката и шахмата и на науката. Любомир Андреев има професорска титла и е доктор, който в момента работи в немската столица Берлин. Йордан Андреев пък едновременно има заслуги като шахматист и икономист. От новата история на селото си струва да се спомене построяването през 2006-та на напълно нова ферма за коне. Съоръжението разполага с общо 17 хектара пасища, а се отглеждат предимно чистокръвни коне от арабския свят. По едно време тук има общо 28 коня, от които 16 са кобили майки, седем принадлежат към семейството на жребците, а останалите пет са все малки кончета. След съдебен спор за имот до обекта конефермата затваря врати през 2011-та.
